крепираха

Речник на българския език

1. крепираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

крепираха е производна форма на крепирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. крепираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

крепираха е производна форма на крепирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).