крепирания

Речник на българския език

1. крепирания — мн. ч.

крепирания е производна форма на крепиране (мн. ч.).

2. крепирания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

крепирания е производна форма на крепирам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).