крепирали

Речник на българския език

1. крепирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

крепирали е производна форма на крепирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. крепирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

крепирали е производна форма на крепирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. крепирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

крепирали е производна форма на крепирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. крепирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

крепирали е производна форма на крепирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).