крепирала

Речник на българския език

1. крепирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

крепирала е производна форма на крепирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. крепирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

крепирала е производна форма на крепирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. крепирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

крепирала е производна форма на крепирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. крепирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

крепирала е производна форма на крепирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).