крепирал

Речник на българския език

1. крепирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

крепирал е производна форма на крепирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. крепирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

крепирал е производна форма на крепирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. крепирал — мин. деят. св. прич. м. р.

крепирал е производна форма на крепирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. крепирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

крепирал е производна форма на крепирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).