крепило

Речник на българския език

1. крепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

крепило е производна форма на крепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. крепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

крепило е производна форма на крепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).