крепила

Речник на българския език

1. крепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

крепила е производна форма на крепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. крепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

крепила е производна форма на крепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).