крачило

Речник на българския език

1. крачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

крачило е производна форма на крача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. крачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

крачило е производна форма на крача (мин. деят. св. прич. ср. р.).