крачил

Речник на българския език

1. крачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

крачил е производна форма на крача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. крачил — мин. деят. св. прич. м. р.

крачил е производна форма на крача (мин. деят. св. прич. м. р.).