крачело

Речник на българския език

1. крачело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

крачело е производна форма на крача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. крачело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

крачело е производна форма на крача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).