крачела

Речник на българския език

1. крачела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

крачела е производна форма на крача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. крачела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

крачела е производна форма на крача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).