кощунствувал съм

Речник на българския език

1. кощунствувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кощунствувал съм е производна форма на кощунствувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. кощунствувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кощунствувал съм е производна форма на кощунствувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. кощунствувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кощунствувал съм е производна форма на кощунствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).