кощунствувал е

Речник на българския език

1. кощунствувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кощунствувал е е производна форма на кощунствувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кощунствувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кощунствувал е е производна форма на кощунствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кощунствувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кощунствувал е е производна форма на кощунствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).