кощунствувал

Речник на българския език

1. кощунствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кощунствувал е производна форма на кощунствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кощунствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кощунствувал е производна форма на кощунствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кощунствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

кощунствувал е производна форма на кощунствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. кощунствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

кощунствувал е производна форма на кощунствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).