кочанели

Речник на българския език

1. кочанели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кочанели е производна форма на кочанея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кочанели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кочанели е производна форма на кочанея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).