котираха

Речник на българския език

1. котираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

котираха е производна форма на котирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. котираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

котираха е производна форма на котирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).