котирах

Речник на българския език

1. котирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

котирах е производна форма на котирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. котирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

котирах е производна форма на котирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).