коствало

Речник на българския език

1. коствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коствало е производна форма на коствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коствало е производна форма на коствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. коствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

коствало е производна форма на коствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. коствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

коствало е производна форма на коствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).