косилото

Речник на българския език

1. косилото — ед. ч. членувано

косилото е производна форма на косило (ед. ч. членувано).

2. косилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

косилото е производна форма на кося (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).