коряла

Речник на българския език

1. коряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

коряла е производна форма на коря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. коряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

коряла е производна форма на коря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).