корял

Речник на българския език

1. корял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

корял е производна форма на коря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. корял — мин. деят. несв. прич. м. р.

корял е производна форма на коря (мин. деят. несв. прич. м. р.).