короновахте

Речник на българския език

1. короновахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

короновахте е производна форма на короновам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. короновахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

короновахте е производна форма на короновам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).