корозирал

Речник на българския език

1. корозирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

корозирал е производна форма на корозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. корозирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

корозирал е производна форма на корозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. корозирал — мин. деят. св. прич. м. р.

корозирал е производна форма на корозирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. корозирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

корозирал е производна форма на корозирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).