кормувал

Речник на българския език

1. кормувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кормувал е производна форма на кормувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кормувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кормувал е производна форма на кормувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кормувал — мин. деят. св. прич. м. р.

кормувал е производна форма на кормувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. кормувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

кормувал е производна форма на кормувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).