кормил съм

Речник на българския език

1. кормил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кормил съм е производна форма на кормя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. кормил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кормил съм е производна форма на кормя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).