кормилото

Речник на българския език

1. кормилото — ед. ч. членувано

кормилото е производна форма на кормило (ед. ч. членувано).

2. кормилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

кормилото е производна форма на кормя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).