кормили

Речник на българския език

1. кормили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кормили е производна форма на кормя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кормили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кормили е производна форма на кормя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).