корило

Речник на българския език

1. корило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

корило е производна форма на коря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. корило — мин. деят. св. прич. ср. р.

корило е производна форма на коря (мин. деят. св. прич. ср. р.).