корили

Речник на българския език

1. корили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

корили е производна форма на коря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. корили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

корили е производна форма на коря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).