корила

Речник на българския език

1. корила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

корила е производна форма на коря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. корила — мин. деят. св. прич. ж. р.

корила е производна форма на коря (мин. деят. св. прич. ж. р.).