кореспондирало съм

Речник на българския език

1. кореспондирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

кореспондирало съм е производна форма на кореспондирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. кореспондирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

кореспондирало съм е производна форма на кореспондирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. кореспондирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

кореспондирало съм е производна форма на кореспондирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).