кореспондирало е

Речник на българския език

1. кореспондирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кореспондирало е е производна форма на кореспондирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кореспондирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кореспондирало е е производна форма на кореспондирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кореспондирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кореспондирало е е производна форма на кореспондирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).