корелирало

Речник на българския език

1. корелирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

корелирало е производна форма на корелирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. корелирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

корелирало е производна форма на корелирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. корелирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

корелирало е производна форма на корелирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. корелирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

корелирало е производна форма на корелирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).