корелира

Речник на българския език

1. корелира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

корелира е производна форма на корелирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. корелира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

корелира е производна форма на корелирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. корелира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

корелира е производна форма на корелирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).