корели

Речник на българския език

1. корели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

корели е производна форма на коря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. корели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

корели е производна форма на коря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).