копулирал

Речник на българския език

1. копулирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

копулирал е производна форма на копулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. копулирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

копулирал е производна форма на копулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. копулирал — мин. деят. св. прич. м. р.

копулирал е производна форма на копулирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. копулирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

копулирал е производна форма на копулирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).