копулира

Речник на българския език

1. копулира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

копулира е производна форма на копулирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. копулира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

копулира е производна форма на копулирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. копулира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

копулира е производна форма на копулирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).