копнел

Речник на българския език

1. копнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

копнел е производна форма на копна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. копнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

копнел е производна форма на копна (мин. деят. несв. прич. м. р.).