копала

Речник на българския език

1. копала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

копала е производна форма на копая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. копала — мин. деят. св. прич. ж. р.

копала е производна форма на копая (мин. деят. св. прич. ж. р.).