координира

Речник на българския език

1. координира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

координира е производна форма на координирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. координира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

координира е производна форма на координирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. координира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

координира е производна форма на координирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).