кооптираха

Речник на българския език

1. кооптираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кооптираха е производна форма на кооптирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кооптираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

кооптираха е производна форма на кооптирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).