кооптирах

Речник на българския език

1. кооптирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

кооптирах е производна форма на кооптирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. кооптирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

кооптирах е производна форма на кооптирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).