кооптирало

Речник на българския език

1. кооптирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кооптирало е производна форма на кооптирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кооптирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кооптирало е производна форма на кооптирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кооптирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кооптирало е производна форма на кооптирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кооптирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кооптирало е производна форма на кооптирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).