кооптирали

Речник на българския език

1. кооптирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кооптирали е производна форма на кооптирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кооптирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кооптирали е производна форма на кооптирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. кооптирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кооптирали е производна форма на кооптирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. кооптирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кооптирали е производна форма на кооптирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).