кооптира

Речник на българския език

1. кооптира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кооптира е производна форма на кооптирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кооптира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кооптира е производна форма на кооптирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кооптира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кооптира е производна форма на кооптирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).