кооперирало

Речник на българския език

1. кооперирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кооперирало е производна форма на кооперирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кооперирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кооперирало е производна форма на кооперирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кооперирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кооперирало е производна форма на кооперирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кооперирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кооперирало е производна форма на кооперирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).