конфузил съм

Речник на българския език

1. конфузил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

конфузил съм е производна форма на конфузя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. конфузил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

конфузил съм е производна форма на конфузя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).