конфузил е

Речник на българския език

1. конфузил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

конфузил е е производна форма на конфузя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. конфузил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

конфузил е е производна форма на конфузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).