конфузили

Речник на българския език

1. конфузили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

конфузили е производна форма на конфузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. конфузили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

конфузили е производна форма на конфузя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).