конфузила е

Речник на българския език

1. конфузила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конфузила е е производна форма на конфузя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. конфузила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конфузила е е производна форма на конфузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).